Яна Костадинова: Самотата на художника е плодородна. Досущ като лозницата!
Проф. д-р Яна Костадинова е родена на 9 януари 1972 година През 1996 година приключва компетентност „ Сценография ” в Националната художествена академия. Ръководител е на катедра „ Мода ” на НХА с дисциплини „ История на костюма ”, „ Стил и мода ”. Тя е лекар по изкуствознание и изобразителни изкуства. Има богата биография като сценограф на разнообразни театрални представления – част от тях са осъществени на сцената на Пловдивския трагичен спектакъл. Работила е и във Варненския спектакъл, НАТФИЗ „ Кръстю Сарафов ”, Добричкия спектакъл. Има голям брой независими изложения, както и присъединяване в биеналета и общи интернационалните изложения.
Прочетете още
С Яна беседваме преди предстоящата ѝ изложба в Пловдив. Тя ще бъде експонирана от 5 декември в изложба „ Аeterna ” в 18.30 ч. Темата е „ Vitis Vinifera ” – за езическото, божественото и човешкото.
- Яна, завръщате се в Пловдив с една необичайна и като че ли посветена на празниците изложба.Какво ще видят посетителите в изложба " Aeterna "?
- " Vitis Vinifera " е галерия, която е замислена от дълго време. Бих споделила даже - отлежала е в мислите и въображението ми като остаряло вино, което чака своя благополучен мотив. И ето ни тук в моя обичан Пловдив и в навечерието на Рождество Христово. Защото нищо не е инцидентно и всичко, което се случва, ни носи своя загадъчен смисъл. Кога, в случай че не в този момент, да погледнем към духовното? Къде, в случай че не тук и в нас, да потърсим божественото, да открием празника!
Лозата е един от най-древните знаци още от зората на човешката цивилизация. Според Библията Ной намерил лозница, донесена от водите на потопа от Райската градина. Други след него сбито ще възкликна: „ In vino veritas ”. А ние даже да не имаме вяра в митове, бихме се съгласили, че лозята и виното носят парченце от божественото свещенодействие.
- Какво ви предизвика да огледа те към тази толкоз персонална и в това време общочовешка тематика - дървото като знак на живота с неговите корени , и лозата - като знак на Христос и Христовата кръв?
- Бих желала да опиша малко предистория. Дълги години като учител в Художествената академия работното ми място бе в ателиетата на Царските конюшни - едно доста забавно и емблематично място както за града, по този начин и за Академията. Всеки, който е минавал оттова, е забелязал огромната железна врата и приказната лозница, която плете клони над входа. Години наред моите сътрудници грижовно я подкастрят, а тя обилно им се отплаща.Трудно е човек да остане апатичен към съвършеното създание на природата, изключително в случай че е художник. Затова и аз постоянно събирах орязаните клончета, чиято форма бе по този начин неповторима, по този начин друга. С всяка година клоните ставаха от ден на ден и повече, до момента в който в един миг, без каквото и да е съмнение взех решение, чеследващата галерия, ще бъде отдадена на нашата и на всички ни Царска лоза - знак на живота, дълголетието и плодородието.
- Търсила ли с те в тази си галерия съчетанието от една страна на сакралното (божественото) и от друга езическото - изобилие, наслада от живота, пристрастеност?
- Този знак минава през разнообразни столетия и нации. Животът под лозницата в Стария завет е Божия берекет. Шумерският знак за живот е лозов лист. Древногръцкият господ на плодородието Дионис също се асоциира с лозова клонка и така нататък, и така нататък Бих могла да изреждам дълго, тъй като в множеството култури лозата и виното са свързани по един или различен метод с избрана сакрална мистичност. Това обаче, което е същински значимо за мен тук, е човешкото. Защото индивидът е пресечната точка на всички богове – и нови, и остарели, и почитани, и забравени. И тъй като господ става човек, с цел да избави хората. А индивидът става господ посредством акта на съзидателно творчество.
- Текст ът, който показва изложбата ви, оставя някакво чувство за самота, раздалеченост.
- Ще преразказвам Рей Бредбъри и изрично ще заявя – да твориш е самотно занятие. Но точно чрез него се раждат универсални полезности, които ни сближават и оказват помощ да разберем и приказваме със себе си и другите.
Всеки художник гради своя галактика.И въпреки да е родена в самотност, тя отваря порти към всички, понечили да прекрачат прага ѝ, тя търси своите съидейници и не се бои от съперници. Защото е генератор на смисли, и тъй като роденото от взаимоотношението на художника със самотата му е в действителност разговорът му с другите и със себе си.
Самотата на художника е плодородна. Досущ като лозницата!
- В последната година живеем в някакъв друг, друг свят, изгубил устоите си.Как се твори в такова време?
- Времената се менят и това е неизбежно. За положително или неприятно, статичното в никакъв случай не е било маркер за живот. Аз да вземем за пример обичам да пътувам и проследявам развиването на актуалното изкуство. Това постоянно ме зарежда с нужната доза адекватност и непреходни стойности. Имах опцията да посетя световноизвестни музеи и галерии през миналата година и това е в действителност вълнуващо, оказва помощ в случай че не да не се изгубиш, то най-малко да го направиш в вярната посока!
- А по какъв начин се избавя човешката душа?
- Като се реализира положение на мира и естетика както със самия себе си, по този начин и с близките. Или от Доброто, родено в страдалчество. Но то е необичайност.
Прочетете още
С Яна беседваме преди предстоящата ѝ изложба в Пловдив. Тя ще бъде експонирана от 5 декември в изложба „ Аeterna ” в 18.30 ч. Темата е „ Vitis Vinifera ” – за езическото, божественото и човешкото.
- Яна, завръщате се в Пловдив с една необичайна и като че ли посветена на празниците изложба.Какво ще видят посетителите в изложба " Aeterna "?
- " Vitis Vinifera " е галерия, която е замислена от дълго време. Бих споделила даже - отлежала е в мислите и въображението ми като остаряло вино, което чака своя благополучен мотив. И ето ни тук в моя обичан Пловдив и в навечерието на Рождество Христово. Защото нищо не е инцидентно и всичко, което се случва, ни носи своя загадъчен смисъл. Кога, в случай че не в този момент, да погледнем към духовното? Къде, в случай че не тук и в нас, да потърсим божественото, да открием празника!
Лозата е един от най-древните знаци още от зората на човешката цивилизация. Според Библията Ной намерил лозница, донесена от водите на потопа от Райската градина. Други след него сбито ще възкликна: „ In vino veritas ”. А ние даже да не имаме вяра в митове, бихме се съгласили, че лозята и виното носят парченце от божественото свещенодействие.
- Какво ви предизвика да огледа те към тази толкоз персонална и в това време общочовешка тематика - дървото като знак на живота с неговите корени , и лозата - като знак на Христос и Христовата кръв?
- Бих желала да опиша малко предистория. Дълги години като учител в Художествената академия работното ми място бе в ателиетата на Царските конюшни - едно доста забавно и емблематично място както за града, по този начин и за Академията. Всеки, който е минавал оттова, е забелязал огромната железна врата и приказната лозница, която плете клони над входа. Години наред моите сътрудници грижовно я подкастрят, а тя обилно им се отплаща.Трудно е човек да остане апатичен към съвършеното създание на природата, изключително в случай че е художник. Затова и аз постоянно събирах орязаните клончета, чиято форма бе по този начин неповторима, по този начин друга. С всяка година клоните ставаха от ден на ден и повече, до момента в който в един миг, без каквото и да е съмнение взех решение, чеследващата галерия, ще бъде отдадена на нашата и на всички ни Царска лоза - знак на живота, дълголетието и плодородието.
- Търсила ли с те в тази си галерия съчетанието от една страна на сакралното (божественото) и от друга езическото - изобилие, наслада от живота, пристрастеност?
- Този знак минава през разнообразни столетия и нации. Животът под лозницата в Стария завет е Божия берекет. Шумерският знак за живот е лозов лист. Древногръцкият господ на плодородието Дионис също се асоциира с лозова клонка и така нататък, и така нататък Бих могла да изреждам дълго, тъй като в множеството култури лозата и виното са свързани по един или различен метод с избрана сакрална мистичност. Това обаче, което е същински значимо за мен тук, е човешкото. Защото индивидът е пресечната точка на всички богове – и нови, и остарели, и почитани, и забравени. И тъй като господ става човек, с цел да избави хората. А индивидът става господ посредством акта на съзидателно творчество.
- Текст ът, който показва изложбата ви, оставя някакво чувство за самота, раздалеченост.
- Ще преразказвам Рей Бредбъри и изрично ще заявя – да твориш е самотно занятие. Но точно чрез него се раждат универсални полезности, които ни сближават и оказват помощ да разберем и приказваме със себе си и другите.
Всеки художник гради своя галактика.И въпреки да е родена в самотност, тя отваря порти към всички, понечили да прекрачат прага ѝ, тя търси своите съидейници и не се бои от съперници. Защото е генератор на смисли, и тъй като роденото от взаимоотношението на художника със самотата му е в действителност разговорът му с другите и със себе си.
Самотата на художника е плодородна. Досущ като лозницата!
- В последната година живеем в някакъв друг, друг свят, изгубил устоите си.Как се твори в такова време?
- Времената се менят и това е неизбежно. За положително или неприятно, статичното в никакъв случай не е било маркер за живот. Аз да вземем за пример обичам да пътувам и проследявам развиването на актуалното изкуство. Това постоянно ме зарежда с нужната доза адекватност и непреходни стойности. Имах опцията да посетя световноизвестни музеи и галерии през миналата година и това е в действителност вълнуващо, оказва помощ в случай че не да не се изгубиш, то най-малко да го направиш в вярната посока!
- А по какъв начин се избавя човешката душа?
- Като се реализира положение на мира и естетика както със самия себе си, по този начин и с близките. Или от Доброто, родено в страдалчество. Но то е необичайност.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ